„…На скалата на Мадара е изобразен ездач, чието единствено видимо оръжие е късото метателно копие. Този войн е Мадар. Хората виждали на стената Мадара, който поразил лъва на Изтока. До някое време са помнели кои са Мадарът и Лъвът, но после времето изтрило от паметта им името на великия цар и спомена за тежката война, в която той сразил на смърт огромната сила на Персийската империя. Нея, огромната страна, простряна от Индия до Дунав и до Египед, страшната цели два века империя на Кир Велики. Тази империя прегазила целия тогавашен културен свят и дори посегнала да покори и скитите отвъд Дунав. Тази империя нашият Мадар сломил и сложил мъртва в краката на коня си. Няма съмнение кой е унищожителя на Ахеменидска Персия.
Цар Александър Велики, вторият от посочените в Именника непобедени български царе, царят на сребърните българи – македонците, според Предсказанието на пророк Данаил.
Язди силния си кон на скалата цар Александър, син на цар Филип и внук на цар Аминта. Идва от времето и влиза в него Великият владетел на българите и власите, наклонил леко на ляво замислената си глава, облечен в любимата си трофейна ризница. Под него тежко стъпва прославеният му любимец. На челото му древният зрител вижда знака на бичата глава, знака на необикновената сила на ума му, заради което го нарекли Буцефал…“
